Агорафобия – страх да сме “навън” и сред хора

Агорафобията е доста често срещано тревожно разстройство, но много хора може да не разбират напълно какво означава и какво предизвиква.

Представи си, че се намираш на място, където се чувстваш напълно безпомощен и няма как да избягаш, ако нещо се обърка. Този страх може да се прояви на оживен площад, в автобус или дори при мисълта да напуснеш дома си. Хората с агорафобия изпитват именно такъв вид паника и тревожност. Те често избягват определени ситуации или места, защото се страхуват, че няма да могат да избягат или да получат помощ, ако изпитат силна тревога или паническа атака. Това ограничава тяхната свобода и може да направи ежедневието им много трудно. Важно е да разберем този страх, за да можем да предложим подкрепа и да намерим начини за справяне с него.

Какво е агорафобията (най-просто обяснено)?

Агорафобията е вид тревожно разстройство, при което човек изпитва силен страх или паника от открити пространства, тълпи или ситуации, в които бягството може да бъде трудно или неудобно.

Хората с агорафобия често избягват места като молове, обществен транспорт или дори напускането на дома си, защото се страхуват, че може да изпитат паническа атака и няма да могат да получат помощ.

Този страх може да бъде толкова силен, че ограничава ежедневния им живот и свобода на движение.

Названието на състоянието идва от гръцки: αγορά – площад и φόβος – страх.

Статисики и данни за състоянието

• Агорафобията е сравнително често срещано психично разстройство, засягащо около 2% от населението в световен мащаб
• Жените са два пъти по-склонни да развият агорафобия от мъжете
• Агорафобията обикновено се появява в ранна възраст, като средната възраст на начало е около 20 години.

Симптоми

Симптомите на агорафобия могат да бъдат доста разнообразни и включват както физически, така и психологически прояви.

Когато човек с агорафобия се озове в ситуация, която го плаши, той може да изпита сърцебиене, изпотяване, треперене, задушаване или болки в гърдите. Може също да почувства замайване, гадене или дори силно усещане за страх и паника.

Психологическите симптоми включват страх от загуба на контрол, усещане за безпомощност и натрапчиви мисли за бягство или избягване на определени места и ситуации.

Понякога тези симптоми могат да бъдат толкова интензивни, че човекът избягва напълно излизането от дома си, защото се страхува от това, което може да се случи навън. Тези прояви могат значително да ограничат ежедневния живот и да направят нормалните дейности изключително трудни.

“Изпитвам страх, когато излизам навън и съм сред хора” – от какво страдам?

Ако изпитваш страх, когато излизаш навън и си сред хора, това може да е симптом на социална тревожност или агорафобия.

Социалната тревожност се характеризира със силен страх от социални ситуации и взаимодействия с други хора, често поради страх от негативна оценка, унижение или осъждане. Хората със социална тревожност могат да изпитват тревога при мисълта за говорене пред публика, срещи с нови хора или дори ежедневни ситуации като ходене на работа или училище.

От друга страна, агорафобията е страх от ситуации, където бягството може да бъде трудно или невъзможно, или където помощта може да не е налична в случай на панически (паник) атаки. Това включва места като открити пространства, тълпи, или ситуации, когато си далеч от дома.

Хората с агорафобия често се чувстват по-удобно вкъщи или в познати обстановки и могат да изпитват тревога при мисълта за излизане навън.

Важно е да се консултираш със специалист, който може да направи точна диагноза и да предложи подходящо лечение. Терапията може да включва когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), медикаменти или комбинация от двете, в зависимост от специфичните ти нужди и състояние.

Причини за състоянието

Разбира се, ето някои примери за причини, които могат да доведат до развитие на агорафобия:

1. Хоум офис: Работата от вкъщи може да допринесе за развитие на агорафобия или други форми на тревожност, свързани със социална изолация. Когато човек прекарва продължително време вкъщи без да излиза, това може да доведе до намаляване на социалните контакти и чувство на откъсване от външния свят. Липсата на излагане на външни стимули и ситуации може да усили чувството на несигурност и тревога при мисълта за излизане навън.
2. Паник атаки: Хората, които са преживели една или повече панически атаки, често започват да избягват места и ситуации, които асоциират с тези атаки. Например, ако някой е имал паническа атака в претъпкан магазин, може да започне да избягва подобни места, страхувайки се, че ще изпита нова атака.
3. Травматични събития: Сериозни инциденти като автомобилна катастрофа, физическо нападение или природно бедствие могат да оставят дълбоки емоционални белези. Страхът и тревожността, свързани с тези преживявания, могат да доведат до избягване на места или ситуации, които напомнят за травмата.
4. Социални фактори: Промени в социалния статус, като загуба на работа, финансови затруднения или семейни конфликти, могат да предизвикат чувство на несигурност и тревожност. Тези фактори могат да направят човека по-уязвим към развитие на агорафобия.
5. Медицински състояния: Хронични заболявания или състояния, които изискват чести медицински посещения и грижи, могат да предизвикат тревожност. Например, хора с диабет или сърдечни проблеми може да се тревожат за здравето си, когато са далеч от медицинска помощ.
6. Генетични фактори: Наследствеността също играе роля в развитието на тревожни разстройства. Ако имате близки роднини с тревожни разстройства или агорафобия, може да сте по-предразположени към развитие на тези състояния.
7. Личностни особености: Хората с определени личностни характеристики, като склонност към тревожност, висока чувствителност към стрес или негативно мислене, са по-уязвими към развитие на агорафобия.
8. Промени в околната среда: Резки промени в начина на живот, като преместване в нов град, промяна на работа или започване на ново училище, могат да предизвикат чувство на несигурност и страх от неизвестното.
9. Психологически фактори: Ниско самочувствие, чувство на безпомощност или липса на контрол върху живота могат да увеличат риска от развитие на агорафобия. Тези фактори често водят до избягване на ситуации, които се възприемат като потенциално опасни или неудобни.

Пандемията от 2020 г. може да “отключи” състоянието

Пандемията от COVID-19 действително отключи или засили различни форми на тревожност, включително агорафобия, при много хора. Ограниченията на движението, социалната изолация и постоянното излагане на тревожни новини и информация за вируса създадоха усещане за несигурност и страх, които могат да доведат до агорафобия.

По време на пандемията, много хора избягваха публични места и социални взаимодействия, което е разбираемо предвид здравните рискове. За някои, обаче, този избягващ модел на поведение се задълбочи и се превърна в постоянен страх от напускане на дома или посещение на места, където има повече хора. Те започнаха да се чувстват по-безопасно вкъщи и изпитват силна тревожност при мисълта за излизане навън, дори когато рестрикциите са намалени.

Симптомите на агорафобия, отключени от пандемията, могат да включват:

1. Силна тревожност или страх при мисълта за напускане на дома.
2. Приятни посещения на фестивали и концерти сега водят до overstimulation – или т.нар. притеснение поради пренасищена от шумове, миризми, светлини, цветове и т.н.
3. Избягване на обществени места като магазини, паркове или обществени транспортни средства.
4. Панически атаки, когато се намират извън дома или в ситуации, където се чувстват уязвими.
5. Чувство на изолация и безпомощност, когато са далеч от позната среда.
6. Затруднено дишане, сърцебиене, изпотяване или треперене при мисълта за социални контакти или напускане на дома.
7. Усещане сякаш всичко около вас става “по-ярко”, включително по-ярки цветове
8. Откриване на потенциални рискове и застрашаващи живота ситуации в най-нормалното ежедневие.

Как да се справим с проблема (лечение)

Излизайте навън – насила и лека по лека (това помага на 90% от засегнатите)

За жалост, изолирането вкъщи може да намали способността на човека да се справя със социални и публични ситуации, като по този начин създава страх от излизане навън.

Например, ако работите от вкъщи и не излизате често, може да започнете да избягвате социални събития, обществени места или дори обикновени дейности като пазаруване. Този начин на живот може да засили тревожността при мисълта за взаимодействие с хора или посещение на нови места, което може да прерасне в агорафобия.

Започнете с малки стъпки – излизайте първо на места, които са близо до дома ви и са ви “любими”. Това може да е паркът пред вас, или любимото кафе. Увеличавайте разстоянието от дома си постепенно докато достигнете момент, в който можете да посещавате и нетолкова любими места поради задължения.

Поддържайте по-добър баланс между работа и личен живот

За да избегнете развитието на такива тревожни състояния, е важно да поддържате баланс между работата и социалния си живот. Опитайте се да включвате редовни социални контакти и физическа активност в ежедневието си. Излизайте навън за кратки разходки, срещайте се с приятели или колеги и участвайте в различни обществени събития. Това може да ви помогне да поддържате усещането за свързаност със света и да намалите риска от развитие на тревожни състояния.

Записвайте емоциите си, за да следите прогреса си

Воденето на дневник може да помогне да разберете и управлявате по-добре своите чувства. Записвайте своите мисли, емоции и реакции в различни ситуации. Това може да ви помогне да откриете модели и да разработите стратегии за справяне с тревожността.

Изберете си физическа активност, с която да разнообразявате ежедневието си

Редовната физическа активност, здравословното хранене и достатъчното сън са ключови фактори за поддържане на психичното здраве. Физическата активност, като редовните разходки или упражнения, може да помогне за намаляване на тревожността и подобряване на настроението.

Пробвайте медитация и релаксиращи техники

Научете и практикувайте техники за релаксация като дълбоко дишане, медитация или йога. Те могат да ви помогнат да се справите със стреса и да намалите тревожността.

Търсене на професионална помощ

Посетете терапевт, който е специализиран в лечението на тревожни разстройства. Както споменахме, когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е особено ефективна за агорафобия. Терапевтът ще ви помогне да идентифицирате и промените негативните мисловни модели и поведение, които поддържат вашата тревожност.

Ако усещате, че тревожността ви нараства или изпитвате симптоми на агорафобия, потърсете помощ от специалист, който може да ви предложи подходящи стратегии и методи за справяне с проблема. Терапевтът може да ви помогне да разработите план за постепенно излагане на ситуации, които ви предизвикват страх, и да ви подкрепи в процеса на преодоляване на тревожността.