В съвременното общество тревожността става все по-разпространена и значима тема. Тя влияе не само на ежедневния живот, но и на психическото здраве на индивидите. Тази статия ще разгледа основните аспекти на тревожността, нейните причини и последствия, както и методи за справяне с нея.

Съдържание

Какво е тревожността?

Тревожността е емоционално състояние, което се характеризира с чувство на неспокойство, страх, напрежение или безпокойство. Това е нормална човешка реакция пред различни житейски ситуации и стресови обстоятелства.

В общия случай, тревожността може да се проявява като безпокойство за бъдещето, страх от неизвестното или усещане за неспособност да се справим със задачи и предизвикателства.

Хората могат да изпитват тревожност в различна степен – от лека тревожност до сериозни тревожни разстройства, които влияят на техния дневен живот и добро самочувствие. Възможни са физиологични прояви като ускорено сърдечно биение, потене, трепет и напрежение в мускулите.

Не сте сами! Добре е да знаете, че:

Причини за тревожност

Тревожността може да бъде предизвикана от различни фактори, включително стрес от работата, социална изолация, финансови проблеми или лични трудности. Важно е да се разбере, че възприятието на стресорите и начинът, по който се справяме с тях, играят ключова роля в развитието на тревожността.

Притеснение поради бъдещето

Страх от новото – от неизвестността и неопределеността

Неизвестността за бъдещето може да предизвика тревожност поради липсата на контрол и предвидимост.

Например, когато студентите не знаят какво ще се случи след завършването на университета, те могат да се чувстват тревожни, че няма да намерят работа в сферата, за която са се обучавали. Тази неопределеност може да води до стрес и тревожност.

Много хора страдат от “новото” – каквото и да е то. Страхът от новото често е свързан с непознатото. Възможен проблем е това, че не сте излизали от зоната си на комфорт от много дълго време. Колкото повече ограничавате зоната си на комфорт – толкова по-малка и свита ще става тя. Възможно е да стигнете до момент, в който не искате да напускате комфорта на своя дом с дни и задачи като возене в градския транспорт, посещение на тиймбилдинг или парти в бар, се превръщат в мъчение. За тези проблеми, до голяма степен, е виновен и COVID вирусът.

Всеки нов етап в живота, като например мигрантите, които се придвижват в друга държава, предизвиква нови страхове и предизвикателства. Това не са непознати територии и хората се адаптират. Затова – дайте си време! Заслужавате го!

Прекалена самокритичност

Мнозина изпадат в тревога поради прекомерната си самокритичност и стремеж към перфекционизъм. Например, хора, които се стремят да отговарят на високите стандарти, които сами си поставят, могат да се тревожат, че няма да успеят да ги постигнат. Това може да доведе до вътрешни конфликти и тревожни мисли.

Ако от деца сте се стремяли винаги да бъдете отличници, може да се окаже, че днес продължавате да бъдете роб на високите очаквания към вас, но този път в нова среда, като работната. Макар че успехите и постиженията ви носят временно удовлетворение, е нужно да си зададете въпроса дали си струва да подлагате себе си на постоянно изтезание за постигане на вечно високи цели?

Позволете си да правите грешки и да се учите от тях, вместо да се осъждате.

Разделете големите задачи на по-малки, постижими цели. Това ще ви помогне да се чувствате по-добре за постигнатото и да избегнете чувството на провал, ако не постигнете цялостната цел.

Вместо да се обвинявате, анализирайте какво може да сте направили по-добре и какво сте научили от ситуацията. Всеки провал е възможност за растеж и усъвършенстване.

Промените не идват веднага. Дайте си време и разрешете си да правите грешки по пътя към по-добро самоприемане и постижения.

Преживяване на травматични събития

Травматични събития като злополуки, загуба на близък човек или сериозно заболяване могат да предизвикат тревожни чувства и тъга. Например, човек, който е преживял автомобилна катастрофа, може да изпитва тревога и страх при самото споменаване на шофирането или когато се намира в близост до пътя.

Стремете се да не се отдръпвате в изолация след травматично събитие. Въпреки че може да изисква усилия, поддържането на социални връзки може да помогне за стабилизиране на емоциите ви.

Какво ще кажат другите? Страх от социално осъждане и критика

Страхът от социалното осъждане и неодобрение може да бъде мощен източник на тревожност за мнозина. Например, хора, които се страхуват от това как ще бъдат възприети от другите в социални ситуации, могат да изпитват тревога и несигурност, което може да ги спъне да се ангажират в общуване или важни социални събития.

Важно е да си дадем сметка, че всяко мнение е субективно и не можем да контролираме как другите мислят или реагират.

Понякога това, което ни притеснява, може да е повече от нашата реална отговорност. Да се опитваме да отговаряме на очакванията на всички около нас може да бъде изтощително и невъзможно. Важно е да се съсредоточим върху това, което е възможно и разумно за нас, вместо да опитваме да угодим на всички.

Критиките също така могат да бъдат полезни. Всъщност може да ви предложат полезна обратна връзка, която да ви помогне да се развивате и да се усъвършенствате. Вместо да се страхуваме от критиката, можем да я разглеждаме като възможност за учене и растеж.

Да си припомним, че всеки има правото да има различно мнение и да не сме в състояние да контролираме всичко. Не можем да задоволим всички очаквания, и това е напълно нормално. Вместо това, нека се фокусираме върху това да бъдем верни на себе си и на нашите ценности, като се стремим да постигнем личния си растеж и добро самочувствие.

Финансови проблеми

Неразрешените финансови въпроси и затруднения могат да доведат до тревожност и несигурност за бъдещето. Например, когато човек има задължения към кредитори или не може да покрие основни разходи, това може да го изложи на стрес и тревога за финансовото му бъдеще.

За да се справим с казуса, първо, трябва да направим реалистична оценка на нашите финансови ресурси и задължения. Често се случва да пренебрегваме точното ни финансово положение или да не сме осведомени за всички дългове и разходи, които имаме. Прегледът на бюджета ни и изграждането на списък с текущите дългове и задълженията ни може да ни помогне да създадем ясна картина на ситуацията. В България има много безплатни курсове за финансова грамотност, които можете да преминете, за да се справите със своите финансови проблеми. Нека си помогнем с финансова образованост. Тъй като разбирането на базови финансови принципи и инструменти, като инвестиции, спестявания и управление на дългове, може да ни помогне да направим по-добри финансови решения в бъдеще.

Тревожност, защото сме “под” другите, изоставаме и т.нар. Imposter Syndrome

Тревожността, когато се чувстваме “под другите” и изоставаме, често е свързана със синдрома на самозванец (“Imposter Syndrome”). Този феномен ни кара да се чувстваме като измамници, неспособни да изпълним очакванията или да се справим със задачите, които сме поели. Когато този синдром ни притиска, тревожността се увеличава, защото вярваме, че няма да бъдем приети или признати за нашите усилия и постижения.

Често се случва да се чувстваме “под другите” в обществени или професионални контексти, където сравняваме своите постижения с тези на другите и смятаме, че не сме достатъчно добри. Например, когато работим в екип и се сравняваме с по-опитни или по-успешни колеги, може да изпитаме тревога, че не сме на тяхния ниво или че нашите приноси не са достатъчно ценени.

Изоставането може да дойде и от чувството, че не успяваме да постигнем стандартите, които сме си поставили или които други очакват от нас. Например, ако работим в сфера, където конкуренцията е голяма и очакванията са високи, можем да изпитваме тревога, че не сме достатъчно компетентни или умни, за да се конкурираме успешно с другите.

Imposter Syndrome води до убеждението, че нашите успехи са чисто плод на случайност или че сме просто късметлии, а не защото сме трудни и заслужаваме това. Това възприятие може да засили тревожността, като ни кара да се притесняваме постоянно от това, че ще бъдем разкрити като измамници или недостойни за постигнатото.

Работата върху развитието на нашите умения и компетенции е от съществено значение за преодоляване на чувството, че изоставаме. Изграждането на практически умения и знания в нашата област на интерес може да укрепи нашата увереност и да ни помогне да се чувстваме по-комфортно и сигурно в нашите действия и решения.

Здравословни проблеми

Непредвидимостта на здравословното състояние може да доведе до тревожност във връзка със способността на човека да управлява ежедневието си и да изпълнява социални и професионални задължения. Например, хроничното болестно състояние като рак може да изисква чести медицински прегледи, лечение и отпускания от работа, което може да подкопае чувството на стабилност и контрол в живота на човека.

Страхът от невъзможността да се справим със заболяването и неговите последици може да доведе до тревожни мисли и чувства на безпомощност.

Резки и неочаквани промени в начина на живот

Големите житейски преходи, като например преместване на ново място за живот или промяна в жизнения стил, могат да доведат до тревожност. Тези промени изискват приспособяване към нова среда или обкръжение, което може да предизвика стрес и несигурност относно бъдещето.

Тревожността, възникнала в резултат на рязките и неочаквани промени в начина на живот, често изисква време и усилия за приспособяване и справяне. Важно е да се търси подкрепа от близките и професионални консултации, ако симптомите на тревожността продължат или се засилват.

Екзистенциална тревожност

Въпроси, свързани със смисъла на живота и смъртта, могат да водят до екзистенциална тревожност. Например, човек може да се тревожи за смисъла на собственото си съществуване или за бъдещето на човечеството като цяло, което може да породи чувство на безпомощност и несигурност.

Също така, екзистенциалната тревожност може да възникне при размисълите за смъртта и неизвестното след нея. Човек може да се тревожи за това какво означава смъртта и дали има нещо след нея. Например, мисълта за края на съществуването може да породи чувство на безпомощност и несигурност, тъй като е трудно да се разбере какво точно предстои след живота.

Екзистенциалната тревожност често се усилва в периоди на лични или културни кризи, когато човек се изправя пред сериозни въпроси за смисъла на живота и смъртта. Тези моменти отразяват дълбоките ни потребности за смисъл и стабилност във време на несигурност и промени.

Стрес от работата

Високите нива на работен стрес и несигурност в професионалния живот могат да предизвикат значителна тревожност. Например, когато служителите се изправят пред натовареност, конфликти или неясни очаквания от работодателя, те могат да изпитват тревожност относно своите професионални постижения и бъдещи възможности.

Започнете с анализ на конкретните фактори или ситуации, които ви предизвикват тревожност. Това може да бъдат натовареност от работа, конфликти с колеги или неясни очаквания от ръководството.

Страх от провал

Често страхът от новото идва от опасността да се провалим или да не успеем в новата ситуация. Например, студентите могат да се страхуват от нови учебни предизвикателства, като се безпокоят, че няма да се справят добре с новите материали или изпити.

Например, ако се притеснявате, че няма да успеете в нов проект или задача на работното място, може да се концентрирате върху усилията и знанията, които можете да приложите, вместо да се фокусирате само върху резултатите.

Също така е полезно да преразгледате очакванията, които имате към себе си и своята работа. Научете да си поставяте реалистични и достижими цели, които не ви стресират излишно. Например, ако се чувствате притиснати от времето, управляването на времето и приоритетите може да ви помогне да се справите по-ефективно със задачите и да намалите тревожността от провал.

Комуникацията с колегите или ръководството също може да се окаже полезна. Ако имате въпроси или неясноти относно работните задачи или очаквания, не се страхувайте да ги изразите. Честната и открита комуникация може да доведе до по-добро разбиране и подкрепа, която може да намали страха от провал.

Накрая, важно е да се съсредоточите върху личния си растеж и усвояване на уроци от всяко провално събитие. Приемете провалите като възможност за учене и подобрение на уменията си. Съзнаването на собствените си грешки и усвояването на уроци от тях може да ви помогне да се развивате като професионал и да се справяте по-ефективно със стреса и тревожността.

Така че, когато усещате страх от провал, възприемете го като част от процеса на растеж и развитие, а не като края на света.

Необходимост от приспособяване

Страхът от новото често произлиза от нуждата да се приспособим към нови условия или технологии. Например, когато излиза нова версия на софтуер или приложение, хората могат да се чувстват несигурни как да използват новите функции и възможности, което може да породи тревога. През последните няколко години със сигурност в обществото ни се забелязва масова истерия по изкуствения интелект и какво означава той за бъдещето ни – поставят се въпроси за безработица, уволнения и “господство на роботите”.

Може да помогне да търсим информация и да се обучаваме постепенно, вместо да се чувстваме претоварени от веднъж. Разговаряйте с хора, които разбират от въпроса или са опитни в областта, за да споделите опасенията си и да получите съвети.

Липса на контрол

Страхът от новото понякога се дължи на липсата на контрол върху ситуацията или процеса. Например, когато се преминава към нов метод на работа или нов начин на управление, служителите могат да изпитват тревожност, че няма да могат да контролират резултатите или да се справят с новите изисквания.

Когато изпитваме тревога поради липса на контрол, е важно да се фокусираме върху това, което можем да контролираме.

Задайте си въпроса:

Мога ли да променя нещо?

Защо трябва да се притеснявам за неща, върху които нямам контрол?

А защо трябва винаги всичко да е под мое управление и контрол?

Кое е най-лошото, което може да стане?

По-важно е да се насочим към действията, които можем да предприемем в текущия момент, отколкото да се занимаваме с неща, които в момента не можем да променим. Примерно, ако става дума за работната среда, можем да се фокусираме върху планирането и организацията на СВОИТЕ задачи, а не за чуждите – вместо да се тревожим за неща, които зависят от други хора или обстоятелства извън нашия контрол.

Самосъмнение и неувереност

Страхът от новото понякога възниква и от самосъмнение и неувереност в собствените си способности. Например, когато започваме нов хоби или извънработна дейност, можем да се тревожим, че няма да успеем да го усвоим или да намерим удовлетворение в него.

В такива ситуации е полезно да се фокусираме върху процеса на учене и развитие, вместо да се ориентираме само към резултатите. Вземете си време да се запознаете с новите знания и умения!

Опасност от отхвърляне

Страхът от новото може да включва и опасността от отхвърляне или неуспех в новите обстоятелства. Например, когато се присъединяваме към нова група хора или започваме да учим нов език, можем да се тревожим, че няма да бъдем приети или разбрани от околните.

Важно е да запомним, че всеки започва от някъде и всички преживяваме същите емоции. Вместо да се фокусираме върху възможните отказвания или неуспехи, можем да се стремим да се включим активно в новите обстоятелства. Проявяването на инициатива и готовност да се учим от другите често помага за преодоляване на страха от неуспеха и подобрява нашата увереност в себе си.

Физически симптоми на състоянието

Тревожността е емоционално състояние, което се проявява чрез усещане на напрежение, безпокойство и неспокойство. Физическите симптоми могат да включват:

Ускорено сърцебиене
Учестено дишане
Мускулно напрежение
Изпотяване
Треперене или треперене на ръцете
Стомашно разстройство или гадене
Замайване или виене на свят
Главоболие
Сухота в устата
Студени или потни длани
Затруднено преглъщане
Чувство на задушаване
Чуество на давене
Болка в гърдите
Неспособност за релаксация
Повишена умора
Стомашни болки или дискомфорт
Нервни тикове или потрепвания
Чести позиви за уриниране
Загуба на апетит или повишен апетит
Топли вълни или студени вълни
Сензорни нарушения като изтръпване или мравучкане
Скованост на мускулите
Напрежение в челюстта или зъбобол
Повишена чувствителност към шумове или светлина

Влияние на тревогата върху психическото здраве

Разбирането на влиянието на тревогата върху психическото здраве е от съществено значение за мнозина, тъй като този тип емоционално състояние може значително да оказва влияние върху нашето ежедневие и общо благополучие.

Тревожността е нормална човешка реакция, но когато става прекомерна и продължителна, може да се превърне в сериозен проблем за психическото здраве.

Тревожните състояния могат да се проявят в различни форми, включително физически симптоми като повишено сърдечно пулсово действие, дихателни затруднения, напрежение в мускулите и дори болки в корема.

Психологическите прояви на тревогата включват неспособност да се концентрира, раздразнителност, усещане за безпокойство и страх. Когато тези симптоми са налице в продължение на дълъг период от време, те могат да оказват сериозно въздействие върху психическото здраве и общото благополучие на индивида.

Една от основните причини за възникване на тревожност е перцепцията за заплаха или неблагоприятно събитие, което може да се случи в бъдеще.

Влиянието на тревожността върху психическото здраве може да бъде значително, тъй като често съсредоточава вниманието върху негативните сценарии и изпълва ума със страхове и безпокойства. Този постоянен стрес може да доведе до депресия, “обезцветяване” на живота и намаляване на енергията за преодоляване на ежедневни предизвикателства. Налице са и затруднения във взаимоотношенията си с други хора и в професионалната дейност. Състояният могат да доведат до намаляване на продуктивността и мотивацията за постигане на цели.

Влиянието на тревожността върху психическото здраве може да се усили при хора, които вече страдат от психични разстройства като депресия или обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Тези усложнения могат да усложнят диагнозата и лечението на тревожността и да увеличат риска от рецидиви и влошаване на симптомите.

Методи за справяне с тревожността

За справяне с тревожността е важно да се изгради здравословна стратегия за управление на стреса. Това включва редовна физическа активност, практики за релаксация като йога или медитация, здравословно хранене и подкрепа от близките. Професионалната помощ от психотерапевт или консултация с психиатър също може да бъде от полза за хората, които се борят с тревожност.

Справянето с тревожността изисква комбинация от стратегии, които могат да помогнат за намаляване на симптомите и подобряване на психическото благополучие. Един от най-ефективните методи е практикуването на техники за дълбоко дишане (например Уим Хоф) и медитация. Тези техники помагат за успокояване на нервната система и намаляване на физическите симптоми на тревожността. Когато усещате повишено напрежение или безпокойство, можете да опитате да се фокусирате върху дишането си, като вдишвате дълбоко и бавно през носа, задържате дъха си за няколко секунди и след това издишвате бавно през устата.

Друг полезен метод е физическата активност. Редовните упражнения не само подобряват физическото здраве, но и освобождават ендорфини, които са естествени “хормони на щастието”. Дори кратка разходка или лека йога сесия могат да помогнат за намаляване на тревожността и подобряване на настроението. Ако сте във възможност, опитайте да включите физическа активност в ежедневната си рутина, като например сутрешна йога, разходка в парка или плуване.

Социалната подкрепа също играе ключова роля в справянето с тревожността. Разговорите с приятели, семейство или дори участие в групи за подкрепа могат да ви помогнат да се почувствате по-свързани и подкрепяни. Споделянето на вашите чувства и мисли с хора, които ви разбират, може да намали усещането за изолация и да ви даде нови перспективи за справяне със стресовите ситуации.

Намирането на хоби или дейност, която ви носи удоволствие, е друг начин за справяне с тревожността. Занимания като рисуване, готвене, градинарство или слушане на музика могат да служат като форма на разсейване и релаксация. Тези дейности не само отклоняват вниманието от тревожните мисли, но и предоставят чувство на удовлетворение и постижение.

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е един от най-ефективните методи за лечение на тревожност. Тя помага на хората да идентифицират и променят негативните мисловни модели и поведенчески реакции, които допринасят за тревожността. В терапевтичните сесии можете да научите нови стратегии за управление на стреса и техники за релаксация, които да прилагате в ежедневието си.

Накрая, важно е да обръщате внимание на здравословния начин на живот. Поддържането на балансирана диета, достатъчен сън и избягването на прекомерна консумация на кофеин и алкохол могат значително да намалят нивата на тревожност. Храненето с разнообразни и питателни храни поддържа енергийните нива и стабилизира настроението, докато добрият сън е критичен за психическото здраве и устойчивостта към стрес.

Постоянно се тревожа- изпитвам тревожност от всичко на ежедневна база – защо?

Хората, които са склонни към перфекционизъм, самокритичност и прекомерна самоконтрол, често изпитват повече тревожност. Например, ако имате тенденция да се притеснявате за всяка детайлна ситуация или да надценявате потенциалните негативни последици, това може да поддържа и засилва тревожните усещания.

Ако сте склонни да премисляте.

Ако сте склонни да виждате чашата “наполовина празна”.

Ако през последните години сте били подложени на постоянен стрес.

То тогава е време да промените своя мироглед и лайфстайл. Изцяло.

Когато разберете основните причини за вашата тревожност, можете да се насочите към подходящи стратегии за справяне с нея. Важно е да потърсите подкрепа от близките си, да се консултирате с професионалист, ако е необходимо, и да използвате техники за релаксация и управление на стреса, за да се справите по-ефективно с тревожните усещания.

Заключение

Тревожността е сериозно явление, което може да засегне всеки човек. Разбирането на причините и ефектите на тревожността, както и използването на ефективни методи за справяне с нея, са ключови за подобряване на психическото и физическото благополучие на индивидите. Непрекъснатото развитие на стратегии за управление на тревожността е от съществено значение за съвременното здравеопазване.

Тревожност – симптоми, причини и справяне